<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
		>
<channel>
	<title>Коментари по Dreamt Jobs Bulgaria</title>
	<atom:link href="http://blog.djobs.bg/comments/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://blog.djobs.bg</link>
	<description>Желана професия в България</description>
	<lastBuildDate>Tue, 01 Dec 2009 16:43:19 +0200</lastBuildDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.8.4</generator>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
		<item>
		<title>Коментари по Интернет репутация? от Надежда Стойкова</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/internet-reputatsiya.htm/comment-page-1#comment-267</link>
		<dc:creator>Надежда Стойкова</dc:creator>
		<pubDate>Tue, 01 Dec 2009 16:43:19 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?p=296#comment-267</guid>
		<description>Страхотно актуална тема и много полезен съвет! Да, наистина е хубаво да имаме предвид обстоятелството,че мрежата ни показва и на бъдещите работодатели, но да се замислим ако и в мрежата престанем да бъдем себе си, ако ограничим изявите си, то къде остава да се проявим? Мрежата се възприема все повече като лично пространство, като част от интимната ни сфера и е нормално да се държим така както сред приятели наживо и да споделяме каквото решим на всеослушание. Риск има и е хубаво да го осъзнаваме. Аз за себе си го осъзнавам и въпреки това не се лишавам от естествеността и искреността си в интернет пространството. Смятам, че всеки може да пише каквото реши стига да не се срамува от написаното после и да успее да подкрепи всяка своя дума, да застане зад думите си. По важно от това какво ще види работодателя е какво мен ме вълнува въпреки и без значение кой го вижда.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Страхотно актуална тема и много полезен съвет! Да, наистина е хубаво да имаме предвид обстоятелството,че мрежата ни показва и на бъдещите работодатели, но да се замислим ако и в мрежата престанем да бъдем себе си, ако ограничим изявите си, то къде остава да се проявим? Мрежата се възприема все повече като лично пространство, като част от интимната ни сфера и е нормално да се държим така както сред приятели наживо и да споделяме каквото решим на всеослушание. Риск има и е хубаво да го осъзнаваме. Аз за себе си го осъзнавам и въпреки това не се лишавам от естествеността и искреността си в интернет пространството. Смятам, че всеки може да пише каквото реши стига да не се срамува от написаното после и да успее да подкрепи всяка своя дума, да застане зад думите си. По важно от това какво ще види работодателя е какво мен ме вълнува въпреки и без значение кой го вижда.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>Коментари по Когато времето не стига&#8230; от Надежда Стойкова</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/kogato-vremeto-ne-stiga.htm/comment-page-1#comment-132</link>
		<dc:creator>Надежда Стойкова</dc:creator>
		<pubDate>Thu, 05 Nov 2009 06:17:11 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?p=256#comment-132</guid>
		<description>Решенията, които предлагаш,биха били наистина полезни в един добър колектив, където екипната работа се привилегирова преди личните стремежи от самия работник. На мен  ми се струва, обаче, че единствения, който се интересува от този общ талант и ефективната му употреба е мениджъра на екипа, който обаче стои някак вън от него. Мисля си за психологията на българина, който е по скоро единак в своето занимание и предпочита да поема всякаква работа, за да печели точки пред шефа. Българинът е специалист по всичко или по-скоро е готов да стане такъв и то на гърба на своите колеги, които за него са конкуренти. Разбира се това има положителна страна и тя е в огромния потенциал на българина, но как да го накараме да работи в екип? Как да се довери на колегите, което означава да се откаже от своята задача, а той не е свикнал да губи битки. Българският шеф пък стимулира точно такъв тип  работа &quot;всеки за себе си&quot; и не би поощрил своя подчинен ако той предложи друг да свърши работа, възложена на него. Специалистите извън фирмата представляват допълнителен разход за шефа и той също не би останал очарован от предложение да плаща и на още някого, докато подчинените му си почиват.
Разбира се правят се опити  в българската реалност за екипна работа и очакваме положителни резултати, ще се превъзпитаме да мислим като един</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Решенията, които предлагаш,биха били наистина полезни в един добър колектив, където екипната работа се привилегирова преди личните стремежи от самия работник. На мен  ми се струва, обаче, че единствения, който се интересува от този общ талант и ефективната му употреба е мениджъра на екипа, който обаче стои някак вън от него. Мисля си за психологията на българина, който е по скоро единак в своето занимание и предпочита да поема всякаква работа, за да печели точки пред шефа. Българинът е специалист по всичко или по-скоро е готов да стане такъв и то на гърба на своите колеги, които за него са конкуренти. Разбира се това има положителна страна и тя е в огромния потенциал на българина, но как да го накараме да работи в екип? Как да се довери на колегите, което означава да се откаже от своята задача, а той не е свикнал да губи битки. Българският шеф пък стимулира точно такъв тип  работа &#8222;всеки за себе си&#8220; и не би поощрил своя подчинен ако той предложи друг да свърши работа, възложена на него. Специалистите извън фирмата представляват допълнителен разход за шефа и той също не би останал очарован от предложение да плаща и на още някого, докато подчинените му си почиват.<br />
Разбира се правят се опити  в българската реалност за екипна работа и очакваме положителни резултати, ще се превъзпитаме да мислим като един</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>Коментари по Контактите на работното място от Надежда Стойкова</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/kontaktite-na-rabotnoto-myasto.htm/comment-page-1#comment-129</link>
		<dc:creator>Надежда Стойкова</dc:creator>
		<pubDate>Mon, 02 Nov 2009 19:00:03 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?p=251#comment-129</guid>
		<description>Информацията е полезна. По принцип в информационните среди се пренебрегва междуколегиалната комуникация, като на преден план се поставя комуникацията с клиента. За мен беше приятно че се обръща внимание на този тип отношения, защото те са в голяма степен определящи качеството на работа. Приятната работна атмосфера улеснява процеса на работа и удовлетворява потребността ни от подкрепа. 
По конкретно първите три  съвета мисля са най-лесни за изпълнение и абсолютно необходими.
Следващите четири предложения са насочени към по-близки отношения с колегите, дори неформални- за тях мисля,че могат да бъдат насочени не към всички а само към част от екипа, с които поддържаме по-близки контакти.
Особено ми хареса идеята за как да реагираме в ситуация на спор и хубави идеи за отворени въпроси. 
 
това, което не ми дападна е изискването каквото и да си мислим не бива да излиза от устата ни нищо, което би наранило колегата, пък било то и справедливо. Мисля че тук липсва изискването да бъдем открити и честни едни към други, лоялни не само на думи и на демонстрации. Мисля си че трябва да има и искрена дружелюбност, а там къето липсва тези съвети биха били наистина полезни.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Информацията е полезна. По принцип в информационните среди се пренебрегва междуколегиалната комуникация, като на преден план се поставя комуникацията с клиента. За мен беше приятно че се обръща внимание на този тип отношения, защото те са в голяма степен определящи качеството на работа. Приятната работна атмосфера улеснява процеса на работа и удовлетворява потребността ни от подкрепа.<br />
По конкретно първите три  съвета мисля са най-лесни за изпълнение и абсолютно необходими.<br />
Следващите четири предложения са насочени към по-близки отношения с колегите, дори неформални- за тях мисля,че могат да бъдат насочени не към всички а само към част от екипа, с които поддържаме по-близки контакти.<br />
Особено ми хареса идеята за как да реагираме в ситуация на спор и хубави идеи за отворени въпроси. </p>
<p>това, което не ми дападна е изискването каквото и да си мислим не бива да излиза от устата ни нищо, което би наранило колегата, пък било то и справедливо. Мисля че тук липсва изискването да бъдем открити и честни едни към други, лоялни не само на думи и на демонстрации. Мисля си че трябва да има и искрена дружелюбност, а там къето липсва тези съвети биха били наистина полезни.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>Коментари по Вашите възможности зависят от целите Ви от Красимира Чапкънова</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/vashite-vazmozhnosti-zavisyat-ot-tselite-vi.htm/comment-page-1#comment-39</link>
		<dc:creator>Красимира Чапкънова</dc:creator>
		<pubDate>Tue, 15 Sep 2009 19:32:36 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?p=143#comment-39</guid>
		<description>Факт е,че повечето &quot;писания&quot; на тази тема са за това как да се харесаме на работодателите,как да се държим по време на интервю-т.е.как да се представим в наи-добрата си светлина. А всъщност,за да постигнем желаните резултати,трябва да знаем какво искаме,към какво се стремим-нужно е наистина да определим целите си,а след това респективно да развием възможностите си.В противен случай сами си поставяме рамки и се ограничаваме:))</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Факт е,че повечето &#8222;писания&#8220; на тази тема са за това как да се харесаме на работодателите,как да се държим по време на интервю-т.е.как да се представим в наи-добрата си светлина. А всъщност,за да постигнем желаните резултати,трябва да знаем какво искаме,към какво се стремим-нужно е наистина да определим целите си,а след това респективно да развием възможностите си.В противен случай сами си поставяме рамки и се ограничаваме:))</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>Коментари по За нас от Djobs.bg – желана професия в България</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/za-nas/comment-page-1#comment-38</link>
		<dc:creator>Djobs.bg – желана професия в България</dc:creator>
		<pubDate>Mon, 14 Sep 2009 10:22:27 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?page_id=2#comment-38</guid>
		<description>[...] Повече за човека, който стои зад блога за кариерно развитие на DJobs.bg можете да прочетете тук. [...]</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>[...] Повече за човека, който стои зад блога за кариерно развитие на DJobs.bg можете да прочетете тук. [...]</p>
]]></content:encoded>
	</item>
	<item>
		<title>Коментари по Какво да облека на интервю за работа? от Екатерина</title>
		<link>http://blog.djobs.bg/kakvo-da-obleka-na-interviu-za-rabota.htm/comment-page-1#comment-9</link>
		<dc:creator>Екатерина</dc:creator>
		<pubDate>Tue, 11 Aug 2009 07:14:06 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://blog.djobs.bg/?p=65#comment-9</guid>
		<description>Мисля, че статията е много добра.
Наистина е важно как се обличаме за едно интервю. Аз лично така успях да спечеля едно.:)
Мнението ми относно облеклото е, че наистина то не бива да бъде натрапчиво (т.е да има определени акценти). Твърдо съм против дълбоките деколтета при дамите, късите поли (над коляно), яркия грим. Трябва да изглеждаме непринудени.
Не съм съгласна само с едно - че трябва да сме с нови дрехи. По-скоро бих казала, че трябва да сме чисти и спретнати - добре изгладени. Ако решите все пак да се явите с дънки, аз бих препоръчала те да са класически стил.
Благодаря за публикуваната статия, мисля, че тя би била полезна за много от нас.
П.П Очаквам продължение на темата:)</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Мисля, че статията е много добра.<br />
Наистина е важно как се обличаме за едно интервю. Аз лично така успях да спечеля едно.:)<br />
Мнението ми относно облеклото е, че наистина то не бива да бъде натрапчиво (т.е да има определени акценти). Твърдо съм против дълбоките деколтета при дамите, късите поли (над коляно), яркия грим. Трябва да изглеждаме непринудени.<br />
Не съм съгласна само с едно &#8211; че трябва да сме с нови дрехи. По-скоро бих казала, че трябва да сме чисти и спретнати &#8211; добре изгладени. Ако решите все пак да се явите с дънки, аз бих препоръчала те да са класически стил.<br />
Благодаря за публикуваната статия, мисля, че тя би била полезна за много от нас.<br />
П.П Очаквам продължение на темата:)</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>

